Вдишайте. Почувствайте. Наблюдавайте усещанията в тялото си. Фокусирайте се, без напрежение и усилие. Без нуждата да ги променяте, нито да ги коригирате или да се освобождавате от тях. Без нуждата да ги анализирате или оценявате, като – правилни или неправилни, хубави или лоши, приятни или неприятни. Просто бъдете. Бъдете тук и сега, заедно с тялото си, както то е с вас. Не бързайте да четете. Дайте си време. Спирайте. Чувствайте. Дишайте… Какво се случва?

 

„Всичко тече, всичко се променя“

        Няколко минути по-късно нещо се случва с усещанията. Някои се движат. Други пулсират. Трети се усилват. Четвърти се успокояват. Пети изчезват. Хераклит го е съзрял преди повече от 2000 години, а ние го пропускаме ежедневно забързани в ума си. Толкова е логично. Всяко начало има и край. Онова, което се е появило, рано или късно ще си отиде. Забравяме, обаче, че между началото и края – нещата текат и се променят. Този принцип в живота важи и за телесните усещания, които чувстваме. Първият път, когато го осъзнах – внесе голямо спокойствие в мен. Вече нямаше нужда трескаво да мисля какво да правя с това притеснение в корема, знаейки, че и то ще се промени. Знаейки, че и то ще отмине.

 

Саморегулация

        Кое е интересното тук? Нищо от това, което се променя – не променяме ние! Тези промени се случват от само себе си. Не се нуждят от нашите мисли, анализи, оценки. Както, когато се порежем, тялото не чака да му дадем команда – какво и как да направи. Просто го прави. Дадено ни е по природа. Така е и с тези усещания, които в ежедневието наричаме „негативни“, като например: свитост в корема, стягане в слънчевия сплит, тежест в гърдите, буца в гърлото, напрежение в главата и други усещания за дискомфорт в тялото.

 

Началото

        Годината е 2013. Работя с жена, колега психолог. И психолозите имат нужда от психолог. Или както казват моите приятели от hOUR SPACE „Психотерапията е за всеки“. Разказва ми за лични трудности, през които минава. Докато споделя, започват интензивни телесни усещания. Предложих й, както на вас по-горе, да остане с тях – без да се опитва нещо да ги прави. Просто ги наблюдава и диша. Нищо повече. След около минута усети раздвижване в гърдите. Премести се в главата. След още няколко – усети лекота и изумление „Как е възможно това?!“. Изумлението идва от парадокса, че без да се опитваме да променяме нещата (в случая усещанията), те се променят от само себе си. Това за някои изглежда, като чудо, но всъщност е саморегулацията на нервната система. Красотата на този процес е, че не изисква усилие.

 

Качествено внимание

         Не изисква усилие, но изисква внимание! Качествено внимание. Това е фокусирано внимание в настоящия момент, освободено от мислещия, анализиращ, оценяващ и осъждащ ум. То ни отвежда обратно към тази съзнателност, която на запад наричат „майндфулнес“, а на изток „сати“. Съзнателност, която ни приближава и сближава със себе си. Кара ни да се чувстваме центрирани, хармонични, благополучни и в покой. Насочена към тялото тази съзнателност има силата да трансформира безусилно негативните усещания, породени от стрес, вътрешни и междуличностни конфликти, травматични изживявания и други.

 

Тялото – „игралната площадка“ на емоциите

        Емоции, чувства, мисли, спомени, фантазии… Целият свят преживяваме през тялото си. Всичко, което мине през сетивата ни, се отпечатва в тялото. Затова телесната осъзнатост (somatic mindfulness) е ефективен метод, защото през тялото може да се отработят и емоционални, и ментални трудности и проблеми, които срещаме ежедневно. Още повече – живеем в логоцентричен свят. Свят, където да си умен е ценно. И не споря с това. Но вече сме минали здравословните си граници, обезценявайки тялото си, а оттам усещанията си. Но именно чрез тялото, през „почувстваното усещане“, както Юджийн Гендлин го нарича в книгата си „Фокусиране“, стъпка по стъпка, с осъзнатост бихме могли да възстановим баланса. Ето защо телесната осъзнатост заема едно от централните места в проекта Otpuskane.com. Проект, който създадох, защото никой не ме е учил вкъщи или в училище – „Какво да правя, когато ме заливат негативни мисли?“ или „Как да се справя с неприятни емоции?“. Проект, чиято основна цел е да отговори „Как?“. Как да повишим културата и осъзнатостта си към психотелесната хигиена, а оттам и да преборим стреса и негативните усещания.

 

В допълнение 

        Телесната осъзнатост работи при 100% от хората, защото всички имаме нервна система, която се саморегулира. И тук искам да уточня – работи ефективно, но не за всички усещания. Например при болка след операция или при замаяност, като страничен ефект от медикамент – телесната осъзнатост би ни помогнала да намалим болката и замаяността, но не и да изчезнат напълно. Чудесни резултати дава при негативни телесни усещания, свързани с емоции и преживявания, като тези изброени по-горе.

 

        Как се чувствате сега? Някои от вас може да са забелязали, че имат усещания, които са все същите. Да, ще потвърдя. Има случаи, когато сякаш негативните усещания не се променят. Стоят си все така. Борите ли се с тях? Съпротивлявате ли им се? Държите ли ги на дистанция, така че да не ги почувствате? Това е нормално. Кой би искал да чувства болка например?! Всяка съпротива и борба, обаче, не само ще остави усещането непроменено, но дори ще го усили. И колкото повече се усилва, толкова повече се съпротивляваме. Това е „омагьосания кръг“, в който често попадаме. Осъзнаем ли го, вече може да изберем – да се борим срещу усещането си или да отпуснем и да оставим нервната система да си свърши работата.

 

Автор: Калин Георгиев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Абониране

*С натискане на бутона „Абониране“ давате своето съгласие имената и имейлът ви да бъдат използвани и съхранявани добросъвестно и законосъобразно само и единствено за получаване на известия от Otpuskane.com!

Facebook