Напрягането е неизменна част от естествения жизнен цикъл.

Напрягаме се, за да задоволим някоя потребност, да се адаптираме. Подобно на електрическото, така и телесното напрежение протича, когато има разлика в потенциалите. Разлика между моментното състояние и идеалните условия на организма (хомеостаза). Моментното състояние може да е жажда, глад, студ, ново условие и т.н.

Реакцията на напрягане е насочена към възстановяване на хомеостазата или телесния баланс.

Тук ще обърнем по-специално внимание на тези реакции на напрягане, които застрашават живота, целостта или баланса на организма. Тях наричаме реакции на стрес.

Докторът по медицинска биофизика и психология Питър Лeвин (Peter Levine) описва три физиологични реакции при животозастрашаващи ситуации, характерни за животните и човека. Това са реакциите на: бягство, борба и вцепененост (fly, fight and immobility or freezing response).

Какво се случва в тялото при реакциите на бягство и борба?

За бягство и борба е нужно организмът да освободи огромно количество енергия за отрицателно време. Как става това:

Мозъкът изпраща хормони (адреналин, кортизол) до мастните клетки и черния дроб, за да освободят енергийните запаси в кръвообръщението под формата на глюкоза. Същевременно сърдечната дейност, кръвното налягане и дишането се увеличават. Целта е глюкозата и кислорода за много кратко време да стигнат до тези мускули, които ще участват в бягството или борбата. Междувременно процесите на храносмилане, растеж и размножаване се потискат. При човек храносмилането изразходва около 20% от жизнената енергия. Първият симптом на потискане на този процес е пресъхването на устата. За кратко време се активизира имунната система, увеличава се съсирването, притъпява се възприятието за болка, повишават се количествата глюкоза и кислород към мозъка, усилва се паметта и припомнянето. Всичко това се случва автоматично за няколко секунди с цел организмът да се защити от евентуални или реални опасности.

Когато ситуацията не позволява нито бягство, нито борба:

тогава автоматично се включва третата реакция на “вцепененост”, “скованост”, “замръзналост”.

Огромното количество генерирана енергия в тялото се компресира със същата сила. Целта е да бъде освободена, когато бягството или борбата са възможни. Реакцията на вцепененост прилича на това да настъпиш газта на кола и да вдигнеш максимална скорост за няколко секунди, а в следващия момент рязко да скочиш на спирачката и да компресираш цялата създадена мощност.

Компресираната енергия при човека е задържана от емоции като страх и ужас. Страх от това да се прояви и преживее ярост, гняв, агресия. Страх и ужас от преживяната прекомерно генерирана енергия. Страх от смъртта. Неокортексът ни информира, че усещането за вцепененост е близко до това на смъртта. Всичко това затруднява естественото завършване на реакциите бягство и борба. Незавършените реакции формират симптоматика на травма. Блокираната и неосвободена енергия се превръща в патологична.

Хроничният стрес 

Когато реакциите на стрес са активирани с такава честота, че е невъзможно естественото възстановяване на хомеостазата, тогава говорим за хроничен стрес.

Непрекъснато повтарящата се реакция на стрес в даден момент се превръща в по-увреждаща и опасна, отколкото самия източник на стрес (стресор).

Канадският лекар, популяризирал термина “стрес”, Ханс Селие (Hans Selye) описва как продължителна активация на стресови реакции, води до фаза на изтощение (exhaustion state). Ако стресът продължи, организмът се изтощава. В този стадий могат да се ивършат функционални, метаболични и анатомични промени. Характеризира се със засилена работа на ендокринната система, като високи нива на кортизол имат неблагоприятно въздействие върху циркулацията на кръвта, храносмилателната, имунната и други системи. Крайната фаза на изтощение е смърт.

 

 

 

Прочетете още:

ПСИХОЛОГИЯ НА НАПРЯГАНЕТО

СИМПТОМИ НА НАПРЯГАНЕ