Физиологията на напрягането е различна при различните хора. В една и съща стресова ситуация двама индивиди ще покажат различна не само физиологична, но и поведенческа реакция. Дори ще опишат ситуацията по различен начин.

Какво провокира тази разлика?

Възприятието, преценката и отношението определят каква да е реакцията на стрес.

Как възприемаш, оценяваш и се съотнасяш към нещо обуславя как и дали ще реагираш. Дали ще се напрегнеш или отпуснеш.

Зад това “как” стои цялата констелация от: светоглед, модели на възприятие и поведение, мислене, език, убеждения, вярвания, емоции, чувства, памет, ценности, нагласи, стремежи, цели, желания. С една дума – личност. Но личността е неотделима от средата. А без съзнание, не биха били мислими.

Така получаваме комплексната картина от тяло, личност, среда, съзнание, където тематиката е проблематична, а въпросите много.

Още през 50-те години на XXвек американският физиолог и изследовател на взаимодействието между емоциите и ендокринната система Джон Мейсън (John Mason) се противопоставя на Селие. Според Мейсън съществуват психологични фактори, които оказват влияние върху физиологичните реакции на стрес.

Не само оказват влияние:

Човек е способен да се стресира без да има източник на стрес!

Иначе казано: човек е способен да се доведе до състояние на стрес в условия, които сами по себе си не биха предизвикали физиологична реакция на стрес.

Тук вече говорим за психологичен и социален стрес.

Психосоциалният стрес зависи от значението, което придаваме на ситуацията и нещата. Как ги разбираме, осмисляме, интерпретираме. Значението, смисълът и разбирането се определят в динамиката на личността. Развиват се заедно с възпитанието, обучението, придобиването на знания, умения и личния опит на човек.

Многократно повторен, без възможност за ефективно отпускане, психосоциалният стрес се превръща в хроничен.

Достатъчно е да си го представим!

Реакцията на стрес ще се включи всеки път, когато си представим напрегнати ситуации от миналото и бъдещето. Ако умът е прекалено завладян и потопен в представата, тялото ще реагира сякаш представеното се случва сега. Колкото по-често навлизаме в тези представи, спомени, образи, толкова по-бързо ще достигнем фазата на изтощение (burnout).

Малките стресори:

Желанията, намеренията, целите на личността генерират енергия за тяхното осъществяване. Иначе казано предизвикват напрежение. На английски език благозвучно звучи: “Intention creates tension”(Намерение създава напрежение).

Когато тази енергия остане продължително време неоползотворена, т.е. желанието е незадоволено, целта – незавършена, а човек е фиксиран към тяхното задължително осъществяване, е налице едно константно напрежение. Това константно напрежение може да бъде усилвано и намалявано взависимост от личностните особености и условията на средата. Към него човек се приспособява и с времето започва да го възприема като нещо нормално. Спира да му обръща внимание и то вече няма особена изява. Това напрежение е част от психосоциалния хроничен стрес.

Какво фиксира човек към дадено желание?

Фиксацията е продукт на зависимост, а тя на някаква условност.

Фиксацията следва линията: “свързвам-поставям в зависимост-съм условие”.

Всички те са подчиняват на принципа: има-няма, наличие-липса, задоволеност-незадоволеност.

Всеки е искал нещо като малък и е чувал думите: ще го получиш само, ако … (си послушен, добър, кротък и т.н.). И на всеки се е случвало да постави условие, когато иска нещо.

Задоволяването на желанието се отлага при всяко условие, което изисква още време.

Личността се създава и развива в определени условия, което я прави вече кондиционирана. Това е в основата на индивидуалния човешки опит.

Допълнителни фактори за допълнително напрягане:

Липсата на контрол, загубата на социална подкрепа, неяснотата какво ще се случи, очакването на нещо лошо, сравняването с другите, срамът, вината.

Всички тези фактори правят личността уязвима и предразположена към реакции на стрес.

 

 

 

Прочетете още:

ФИЗИОЛОГИЯ НА НАПРЯГАНЕТО

СИМПТОМИ НА НАПРЯГАНЕ